12/03 / 2025
35
Ремонтът на отделните къщи е икономически по -подходящ от прилагането на тези средства за многофамилни сгради, той стана ясно на кръгла маса
Като се има предвид териториалните различия в социалната и енергийната чувствителност на домакинствата, той е силен инструмент за преодоляване на бедността и неравенствата и постигането на по -широк спектър от мерки със същите финансови ресурси. Например, увеличаването на енергийната ефективност на отделните къщи е икономически по -подходящо от прилагането на тези средства за многофамилни сгради. Причината за това е, че средствата могат да бъдат осигурени с доходоносен критерий само за най -чувствителните домакинства с 3 или повече членове. С инвестиция от 100 милиона BGN и лимит за финансиране на домакинства в размер на BGN до BGN, 5,7% от къщите с трима или повече жители ще бъдат реновирани, които живеят 23 598 лоша енергия, докато жилищните сгради ще бъдат само 0,92 процента от чувствителните групи, като 11 362 жители. Това е изключително важно за инвестиционните резултати в рамките на Националния план за социален климат, който трябва да бъде представен през 30 юни тази година. Очаква се фондът за социален климат да осигури финансова подкрепа за чувствителни граждани, домакинства и микро предприятия, засегнати от нова търговия с емисии и транспорт през 1 януари 2026 г.
Това беше ясно на кръглата маса, за да се представи резултатите от проекта: „Географски подход към подготовката на вътрешната карта на чувствителността на енергията на домакинството в България“, която се финансира от Европейската фондация за климата. Водещата организация е WWF Bulgaria, а Co -Ex Enhanceor е Институтът за икономически изследвания в Българската академия на науките. Почти 40 представители на държавни институции, бизнес и неправителствени организации участваха в кръглата маса.
Резултатите от регионалните изследвания с карта на енергийната и социалната чувствителност на домакинствата в България бяха представени от доц. Тя каза, че инвестицията в увеличаване на енергийната ефективност на сградите е насочена към дългосрочно намаляване на енергийните разходи и включва специфични чувствителни групи с ясни критерии за доходи и домакинства. Приети в бедните домакинства в отделните домове, средствата биха оказали балансирано влияние върху енергийната бедност. Отделно те биха предложили и най -висок потенциал за реални промени, особено в райони на голяма част от много домакинства. За да се увеличи обхвата на инвестицията, тя може да се комбинира с по -ниски частични агенти за термична изолация, подмяна на прозорци и отоплителни системи в райони с по -малки домакинства, казва проф. Пенва.
Проучването въвежда общ показател за податливостта на енергията с 11 индикатора, разделен на 3 групи – енергийни нужди, социална чувствителност и енергийна бедност. Резултатите показват, че най -чувствителните райони в България, с най -високите енергийни нужди и най -проблеми по отношение на социалната чувствителност, са област София, Разград, Велико Turnovo, Vidin и Dobrich. Велико Торлово има най -високата социална чувствителност с Lovech, Haskovo, Yambol, Sleven и Montana. Без Велико Turnovo това са области, които имат най -ниския доход средно на лицето и голям дял от хората в бедност и най -високото ниво на безработица. Този във Велико Turnovo е много нисък 4%, но доходът е с 37% по -нисък от София, а капиталът се счита за най -добрата ефективна площ в това отношение. Най -критичната е ситуацията в Sluven, при която доходите са с 47% по -ниски, отколкото в София.
В допълнение към доходите, социалната чувствителност и енергийните нужди, проучването включва и вида на използваното отопление. Резултатите показват, че домакинствата, които се отопляват върху дърво, имат много по -ниски доходи от другите домакинства. Средният доход за тях е BGN 2 078 на човек, въглища bgn 2 365, за електроенергия 2 404 на BGN, а за газ-BGN 3 112. Изводът е, че енергийната бедност в България е по-точно свързана с използването на дърва, с нисък доход, високо участие на хора с липса на бедност. Безработица, каза проф. Пенева. Според нея държавата няма програма в подкрепа на лошата енергия, въпреки че според официалните данни тя е около 1,8 милиона или почти 60% от населението на страната. Икономистът заяви, че за да се намали делът от 20-22% от населението в бедността, политиката на доходите, заетостта и икономическото развитие на страната, а не енергийната политика, а не енергийната политика. Реалистично е да се говори за премахването на енергийната бедност около 600 000 души до 2050 г. при равни условия, като цени на енергийните ресурси, обща база от населението и т.н., стана ясно по време на кръгла маса.
