Камарата на строителите в България (КСБ) излезе с официална позиция относно призивите за прекратяване на “инженерния” подход.. Според тях ограничаването на тази световно призната практика ще бъде начин за обслужване на специфични интереси на някои участници в инвестиционния процес.
КСБ отбелязва, че твърдението на Камарата на архитектите в България (КАБ), че възлагането на инженерни задачи на значими обществени сгради не води до качествени резултати, не се основава на реални доказателства. Според тях строителите уточняват, че качеството на строителството на “важните” обществени сгради зависи в най-голяма степен от качеството на продукта от проектирането и реализацията на инвестицията. Изпълнението на едно „инженерно” съоръжение по никакъв начин не пречи да се създаде добър инвестиционен проект, защото интересите на проектанта и строителя са в една посока.
KSB опровергава и твърдението, че възлагането на инженерни задачи на важни обществени сгради създава риск от корупционни практики. Според строителната камара това искане е неоснователно. Инженерингът в никакъв случай не е съществено условие за корупционни практики в обществените поръчки, нито е “техника”, използвана за изкуствено завишаване на цените на проектите и строителството, подчертават те.
KSB не е съгласен с твърдението, че инженерингът подкопава логиката на инвестиционния процес. Според строители това твърдение е в разрез с реалностите на инвестиционния процес. За тях е манипулация да се твърди, че строителите имат интерес да изпълнят “скромен проект”, за да постигнат максимална печалба.
Строителните работници не подкрепят идеята на КАБ инженерите да не строят училища. КСБ отбелязва, че прилагането на инженерни принципи не е причина за липсата на съвременна естетика и функционалност в някои училищни сгради. Според тях е абсурдно да се твърди, че за “казармения” облик на някои училища е отговорен клиентът, избрал инженерството, или строителят, “подчинил естетиката на дизайнера на желанието си за печалба”.
Архитектите и “инженерният” подход.
За да се осигури прозрачност и добро управление, инженерната практика трябва да бъде ограничена
KSB добавя, че твърдението на KAB, че европейската практика препоръчва организирането на архитектурни конкурси, тъй като те носят най-добри дългосрочни резултати, не е подкрепено с реални примери и официални документи.
KSB подчертава, че „инженерният” подход има своите предимства. Методът “Проектиране и изграждане” (инженеринг), практикуван по света, е стратегия за реализиране на инвестиционни планове, която предоставя на поръчащите едно лице за контакт в двете фази на процеса – проектиране и изграждане на инвестицията. Така един изпълнител носи отговорност и договорен риск за всеки аспект от процеса, от прединвестиционни проучвания, изчисления и фазата преди строителството, до архитектурата, координацията и изпълнението на строителството и фазата след строителството – отбелязват строителите.
В оценката на КСБ е отбелязано, че за разлика от другите начини на строителство, в този случай възложителите сключват договор само с един проектант. При другите два основни метода, използвани днес – управление на строителството и общо договаряне (известно като проектиране-оферта-изграждане), възложителите сключват договор с различни хора/организации за архитектурно проектиране и строителство. Тъй като инженерството свързва всички етапи на проекта, дизайнерите си сътрудничат с членовете на дизайнерския екип.
От Камарата на строителите подчертават, че инженерингът има няколко основни предимства. Те включват по-бързо изпълнение, плавен и безболезнен инвестиционен процес за клиента, по-добра комуникация и по-малко проблеми, както и спестяване на разходи.
Според KSB областта на инженерството е само една от формите на заетост, предвидени в ЗЗП. Самият закон не задължава и не ограничава всеки възложител, съобразно своите виждания, ресурси и времеви възможности, самостоятелно, съзнателно да избира стратегията за възлагане на всяка поръчка. Ограничаването на световно призната практика ще бъде начин за обслужване на специфични интереси на някои участници в инвестиционния процес. Това е ограничение, което би повлияло на качеството, ефикасността и ефективността на внедряването на голям брой съоръжения.
