21.08.2024 г
519
Транзакциите с активи, носещи доход, представляват над 81%, като останалата част са спекулативни транзакции.
Според доклада на Colliers през първото полугодие обемът на инвестиционните сделки възлиза на почти 92,6 млн. евро. Над 77% са резултат от една транзакция, включваща портфолио от индустриални и логистични имоти и парцели за строителство. Транзакциите с активи, генериращи доход, представляват над 81%. Останалите са спекулативни сделки с имоти. Разпределението на инвестициите по сектори е както следва: 74% са индустриални и логистични площи, следват хотели (15%), офиси (8%) и строителни площи (3%).
Нормите на възвръщаемост на първокласните имоти запазват стойностите от предходната година, а именно – 7,75% за офис и търговски площи и 7,50% за индустриални и логистични имоти. През последните години местните инвеститори остават постоянно активни на българския пазар. От 2020 г. делът на българските купувачи непрекъснато се увеличава. Тази тенденция обаче не продължи през първата половина на годината, тъй като международният капитал представляваше 77% от обема, според доклада на Colliers.
Централна и Източна Европа следва тенденцията, започнала в Западна Европа, която е спад в обема на инвестициите – в резултат на повишаване на лихвите. Купувачите продължават да очакват ниски цени на активите, докато продавачите все още нямат стимул да продават. България не прави изключение, като през 2023 г. обемите са с почти 25% по-ниски спрямо предходната година. За сравнение, в ЦИЕ този спад е над 50%. Тази година се очакват повече инвестиции в сравнение с миналата, които все още ще бъдат далеч от традиционните стойности, характерни за периода преди повишаването на лихвите.
Очаква се по-атрактивни пазари като Полша, Чехия и Унгария да започнат тенденция на ценова конвергенция (заедно с намаления на основния лихвен процент на ЕЦБ), където първо ще се възстановят обемите на инвестициите. В България все още няма корекция на цените. В същото време в предходни периоди страната ни поддържаше добро ниво на активност, главно поради ниската задлъжнялост на икономиката, както и консервативния подход към инвестирането.
Приемането на еврото като официална валута на страната беше отложено поради непостигане на референтната стойност на инфлацията, а липсата на постоянно правителство може да забави това още повече. Очаква се обаче този процес да може да започне през 2025 г., тъй като е необходимо условие за увеличаване на интереса на международните инвеститори към България.
Търговските банки продължават да бъдат много активни на кредитния пазар. Повишаването на лихвите в Европа не оказа голямо влияние на местно ниво. През 2024 г. банките в Европа за първи път ще трябва да отчетат процента на финансираните „зелени“ проекти. В тази връзка се очаква ESG да става все по-важен критерий при вземане на решения за отпускане на кредит, както и да бъде в центъра на вниманието на по-широка общност от пазарни участници – предприемачи, собственици, инвеститори, наематели. Разходите за подобряване и модернизиране на вече остарели сгради ще бъдат значителни, но по-ниски от варианта да бъдат оставени в сегашното им състояние.
Вижте повече тук.
