Жителите на столичния квартал “Младост 1А” настояват изграждането на нови жилищни сгради да бъде предшествано от инвестиции в училища, детски градини, транспортна инфраструктура и зелени площи. Исканията бяха поставени на среща със заместник-кмета по градско планиране и развитие арх. Любомир Георгиев, проведена на 7 октомври в 145. СУ “Симеон Радев”.
Повод за срещата са три проекта за подробни устройствени планове (ПУП), предвиждащи ново строителство в съседната местност “Людмила Живкова” – в районите около супермаркет “Била”, бензиностанцията и тенис кортовете. Процедурите са започнали през 2024-2025 г. и се намират на различни етапи на разглеждане.
Според представения от Столичната община анализ, след реализирането на вече одобреното и планираното строителство населението на местността може да достигне около 7000 души – приблизително колкото жителите на самия квартал “Младост 1А”.
Това ще доведе до значително допълнително натоварване на училищата, детските градини, уличната мрежа и останалата обществена инфраструктура.
Особено сериозен е проблемът с местата в детските градини. В момента кварталът разполага с 255 места при изчислена потребност от около 355. Предвидената, но все още неизградена нова детска градина би могла да осигури още приблизително 280 места. Очакваното увеличение на населението в съседната зона обаче ще създаде необходимост от допълнителни 460 места.
Арх. Любомир Георгиев обясни, че действащият Общ устройствен план на София от 2009 г. позволява интензивно застрояване в смесените многофункционални зони, като при приемането му е отпаднало първоначално предвиденото ограничение на височината на сградите.
По думите му законодателството ограничава възможностите на общината да отказва законосъобразни инвестиционни предложения. Подобни откази могат да доведат до продължителни съдебни процедури и решения, задължаващи администрацията да одобри съответните планове.
Затова Столичната община предлага нов подход – сключване на споразумения с инвеститорите, чрез които част от увеличената стойност на имотите след одобряването на устройствените планове да се връща в кварталите под формата на обществена инфраструктура.
Вече са започнали разговори с инвеститорите по трите проекта. Сред обсъжданите възможности са изграждане на нова детска градина, обновяване и разширяване на 145. СУ “Симеон Радев”, подобряване на спортната база, транспортната достъпност и безопасността на движението.
Към момента обаче няма подписани споразумения.
По време на срещата гражданите настояха обществените придобивки да бъдат изградени преди новите жилищни сгради, а не да остават обещания за бъдещето.
Майка на ученик от 145. СУ разказа, че от десет години слуша за предстоящи ремонти и подобрения в училището, които така и не се осъществяват. Тя посочи, че дори залата, в която се провежда срещата, е приведена в използваемо състояние благодарение на средства от благотворителен базар, организиран от родителите.
Други жители подкрепиха идеята за обвързване на новото строителство с конкретни ангажименти, но предупредиха, че дори подписаните договори не гарантират навременното изпълнение на обществените проекти.
Сред поставените проблеми бяха недостигът на паркоместа, затрудненият достъп до квартала, натовареният трафик около училището, лошото състояние на пешеходните алеи и недостатъчната поддръжка на зелените пространства.
Баща на три деца обърна внимание, че новите жилищни сгради ще увеличат не само населението, но и броя на автомобилите. Според него е необходим цялостен план за организацията на движението, паркирането и безопасния достъп до училището и бъдещата детска градина.
Граждани предупредиха и за наводняващи се при дъжд пешеходни алеи, както и за тесните улици, които трудно биха поели допълнителния автомобилен поток.
Арх. Георгиев посочи бъдещата транспортна връзка с бул. “Копенхаген” като възможност за подобряване на достъпа до района, но жителите настояха предварително да бъде оценено отражението ѝ върху кварталния трафик.
Заместник-кметът увери присъстващите, че направените предложения ще бъдат включени в предстоящите разговори с инвеститорите.
В дългосрочен план Столичната община предвижда промяна на Общия устройствен план, както и създаването на Фонд “Благоустройство”. Идеята е чрез него част от стойността, генерирана от новото строителство, да се използва за изграждане на необходимата обществена инфраструктура в съответните квартали.
За реализирането на подобен механизъм обаче ще бъдат необходими законодателни промени и ангажимент от страна на държавата.
Дотогава общината ще разчита на преговори и конкретни споразумения с инвеститорите в рамките на действащото законодателство.
Основното искане на жителите на “Младост 1А” остава не само да получат гаранции за изграждането на необходимите обществени обекти, но и тяхното завършване да предхожда въвеждането в експлоатация на новите жилищни сгради.
