10.08.2024 г
65
Ключов момент е превръщането на новопостроените сгради в сгради с нулеви емисии
„Днес повече от всякога е важно устойчивите и екологични строителни практики да заемат централно място в декарбонизацията и адаптирането към изменението на климата“, каза заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева по време на Третата годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от сп. Мениджър . Жилищният пазар, инвестиционният климат, зелената трансформация в строителството и дългосрочното развитие на градовете в България са едни от основните теми, дискутирани на форума.
В рамките на дискусионния панел „Строителство с мисъл за бъдещето“ зам.-министър Колева представи изискванията на новата директива за енергийните характеристики на сградите, която влезе в сила през май тази година. и които до средата на т.г трябва да бъде транспонирана в българското законодателство през 2026 г. Директивата е част от пакета „Подготвени за цел 55“ и има за цел да реши сериозен проблем за всички държави членки, а именно факта, че в Европейския съюз сградите изразходват около 40% от енергията потребление и 35 % от свързаните с енергията разходи емисии на парникови газове.
За жилищните сгради България трябва да приеме своя национална крива за намаляване на средното потребление на енергия с 16% до 2030 г. и с 20-22% до 2035 г., със свобода на избор какви мерки да се предприемат и към кои сгради да се фокусират. За нежилищните сгради се предвижда минималните стандарти за енергийни характеристики да бъдат въведени постепенно до 2030 г. за обновяването на 16% от сградите с най-лоши показатели, а до 2033 г. процентът на обхванатите сгради с най-лоши показатели ще се увеличи до 26 пункта. Също така е възможно държавата да освободи определени категории жилищни и нежилищни сгради от тези задължения, включително исторически сгради и вили.
„Ключовият момент е превръщането на новопостроените сгради в сгради с нулеви емисии“, отбеляза заместник-министър Колева. Тя информира аудиторията, че директивата изисква всички нови жилищни и нежилищни сгради да имат нулеви емисии от изкопаеми горива от 1 януари 2028 г. за обществени сгради и от 1 януари 2030 г. за всички останали нови сгради.
Постигането на поставените амбициозни цели изисква осигуряване на необходимото и адекватно финансиране за покриване на първоначалните инвестиционни разходи. В периода до 2030 г. страните членки ще получат над 100 млрд. евро европейски средства за подпомагане на ревитализацията, които ще покрият първоначалните инвестиционни разходи, съобщи още Ренета Колева. Финансирането идва от няколко източника, включително фондовете на политиката на сближаване, InvestEU, заеми от Европейската инвестиционна банка, Програмата за преход към чиста енергия LIFE, Хоризонт Европа, включително партньорството „Сгради за хора“, Фондът за модернизация и Механизмът за икономическо възстановяване и устойчиво развитие.
„Не можем да говорим за бъдещето на строителството, без да обърнем внимание на новите, по-високи европейски изисквания в областта на управлението на водите, както и ефективното управление на отпадъците, генерирани в строителството, като не бива да подценяваме ролята на екологичните решения, като напр. зелени коридори, озеленяване на сгради и изграждане на зелена градска инфраструктура“, подчертава Ренета Колева. Министерството на околната среда и водите продължава активно да подкрепя инвестициите в зелени проекти с над 2 млрд. лв. по Програма „Околна среда 2021-2027“. Средствата са насочени към рециклиране, намаляване на загубите на вода и подобряване на качеството на въздуха, както и възобновяема енергия и зелени технологии.
