30.01.2026 г
40
С реформата, одобрена от общинския съвет през декември миналата година от кмета Васил Терзиев, ще бъде въведен нов модел, който ще има пряко въздействие върху планирането, строителството и развитието на града.
В новата структура основният акцент беше поставен върху такава организация на администрацията, че да са ясни отговорите на въпросите кой взема решенията, кой носи отговорност и кой контролира тяхното изпълнение. Тази структура преразпределя съществуващите ресурси за решаване на проблеми, които София трупа от години: хаотично застрояване, натиск върху кварталите, дефицит на сигурност, кампании за грижа за културното наследство и липса на дългосрочна визия за опазването му, казват от столичната управа.
Защо е необходима тази промяна?
Повече от десетилетие управляващите в София се базират на модел, при който решенията се вземат в съответствие със закона, но изолирано. Отделни планове, отделни проекти, отделни разрешителни – без анализ на кумулативното въздействие върху кварталите, трафика, зелените площи и публичната инфраструктура.
Това води до квартали, които са документирани като напълно „застроени“, но все още не са получили нови сгради; липсата на тротоари, детски градини и канализация в районите с интензивно застрояване; до инфраструктура, създадена постфактум и най-често за сметка на инвеститори, което от своя страна води до сериозни несъответствия в данните и проблеми с поддръжката; до усещането за неравностойно и несправедливо отношение – някои проекти се изпълняват бързо, други се бавят с години. Новата структура слага край на тези практики и поставя началото на по-ефективно управление, отговарящо на нуждите на гражданите и бързо развиващата се София, твърдят още от общината.
Градско планиране и развитие: събиране на разпределени отговорности
Според СО една от най-очакваните промени е създаването на отдел „Градоустройство и градоустройство“, ръководен от новия зам.-кмет. Съчетава градско и инфраструктурно планиране, контрол върху проектирането и строителството на инвестициите, градската среда и културното наследство. Това дава възможност за координирани решения и търсене на баланс между развитие, инфраструктура, зелени площи и обществена среда. Новото направление създава възможност за плавен преход към по-цялостни устройствени планове и по-малък брой частични промени за отделните имоти.
Ще бъде засилен контролът върху строителния процес на всички етапи – от разрешението за строеж до въвеждането на обекта в експлоатация, с особен акцент върху паркингите и малката архитектура. В областта на инфраструктурата ще се работи за синхронизиране на данните за подземната мрежа и по-добро планиране на нейното изграждане и поддръжка. Значими обществени пространства и сгради ще бъдат проектирани чрез конкурси и публично обсъждани задачи. В областта на културното наследство подходът се насочва към сътрудничество със собствениците и по-достъпна публична информация за паметниците на културата, посочват от администрацията.
Политическа отговорност и експертната роля: промяна на модела на NAG
Също така част от реформата е ясното институционално разграничение между политическа и експертна отговорност в градското планиране. Заместник-председателят по устройство на територията и развитието носи политическа отговорност за визията, приоритетите и междусекторната координация, а главният архитект си запазва експертните функции по Закона за устройство на територията – издаване на разрешения за строеж, контрол на строителството и даване на становища по устройство на територията. По този начин главният архитект вече няма да бъде обременен от политически очаквания и ще стане човекът на властта – жестока практика, превърнала се в изключение в София, за разлика от правилата, действащи в други български и европейски градове, казват от столичното ръководство.
Направление “Градоустройство” ще ръководи Любо Георгиев – архитект и експерт по устойчиво градско развитие, познат на гражданите като един от създателите на инициативата “Екип София”. Професионалният му път е свързан с дългосрочно градско планиране, работа с данни и трансформиране на сложни градски процеси в разбираеми за хората решения. (Подробна визитка по-долу). Като зам.-кмет той ще отговаря за стратегическата координация на градоустройството, контрола върху изграждането и развитието на градската среда, с особен акцент върху активната роля на общината и прозрачността на решенията.
“Градът не може да се развива устойчиво с подхода “ПУП за един имот”. София има нужда от цялостни планове, баланс между застрояване, инфраструктура и обществена среда и решения, които да са разбираеми за хората и да отговарят на техните нужди. Ролята на общината е да ръководи този процес – да планира, обяснява и поема отговорност за резултата”, коментира Любо Георгиев. Припомняме, че миналата година архитект Георгиев обяви, че напуска позицията си като съветник на кмета с обяснението, че няма необходимия “инструмент и разбиране”, за да бъде пълноправен член на ръководния екип.
Културно наследство: от хаотични реакции до активни политики и визии
В София има над 1400 недвижими културни ценности. В много от тях липсват пълни, актуални и цифрови данни. Това води до забавени реакции, срутващи се сгради и загуба на памет и идентичност.
Благодарение на новата структура културното наследство става част от градоустройството, а не отделен въпрос. Създават се условия за: пълна, цифрова и публична база данни с обекти; по-ранна намеса с риск от унищожаване; включване на културните ценности в развитието на града, вместо да бъдат пречка или формалност – коментираха от кметството.
Новата структура не предвижда раздута администрация
Общият брой остава непроменен. Преходът става с минимални съкращения – под 5% от щата, съсредоточени основно в дирекция “Общински приходи”. Те са пряк резултат от дигитализацията на процесите и факта, че все повече хора решават да плащат местни данъци и такси онлайн. Обективно това намалява нуждата от персонал на касата и дава възможност за автоматизиране на някои дейности. Задачите ще бъдат насочени към зоните с най-голямо натоварване, където обемът на работа надвишава наличните човешки възможности. Така благодарение на реформата там, където процесите са оптимизирани, ще се съкращават, а там, където има нужда от повече хора, ще се разкриват нови позиции.
Любо Георгиев е архитект и експерт по устойчиво градско развитие с над 20 години професионален опит в България и чужбина. Работил е в международни архитектурни и градоустройствени бюра в България, Холандия, Италия, Китай, както и по големи градски проекти в Европа и Азия.
През последните години професионалните му интереси са насочени към стратегическо градско планиране, интегрирани териториални инвестиции, управление на градски данни и участие на гражданите в процесите на вземане на решения. Бил е директор на общинското предприятие “Софияплан” и ръководител на екипа, разработващ дългосрочната стратегия “София вижън”, поставила основите на по-системен подход към развитието на столицата.
В момента той е експерт по градско развитие в Световната банка и водещ експерт в европейската програма URBACT, където съветва градовете по устойчиво развитие, климатична политика и добро градско управление. Той е ръководител на инициативата „Екип на София“, която обединява експерти от различни сфери в търсене на ефективни решения за града.
Завършил е архитектура във Венеция и магистърска степен по архитектура, градско планиране и строителни науки от TU Delft. Владее английски, холандски и италиански.
