15.04.2026 г
52
Улица с европейска архитектура свързва площада пред Царския дворец с площада до Баните, където са разположени най-представителните магазини и офиси на столицата.
източник: архитект Владимир Колев. Визуализацията чрез наслагване на историческа и съвременна карта показва точното местоположение на улицата спрямо днешните сгради в Ларгото.
Проектът „Растя, но не остарявам: семантични и 3D технологии за историята на улиците и сградите в София“ се фокусира върху изследването и иновативното представяне на историята на града до средата на 20 век. Дейностите включват взаимодействието на хуманитарните науки, историята на София и дигиталните технологии. В първия етап се предвижда издирване и систематизиране на документален материал от широк кръг източници, гарантиращи достоверността на изследването на емблематични сгради, улици и обществени пространства.
В следващия, втори етап, за да се „съживи” историята на града, събраните данни ще бъдат представени не само на паметниците на столицата, но и на хора и събития, свързани с тях. Задачата на проекта е да синхронизира и комбинира текст, 3D модел и изображения в подходяща мултимодална структура. Ще бъде разработен и концептуален модел, в който различните компоненти ще бъдат обединени в българска мрежа от знания. Тя е част от KLaDA-BG, благодарение на която е изградена първата версия на Knowledge Network, както и необходимите технологии и езикови ресурси.
Проектът включва създаване на триизмерен архитектурен модел – графично обновяване във виртуална, интерактивна среда на несъществуващата от няколко десетилетия историческа улица „Търговска“ в сърцето на българската столица. Резултатът ще бъде предоставен на широката публика чрез онлайн платформа и ще включва реконструкция на компютър, таблет, телефон и 360 градуса на виртуални очила.
Улицата се споменава за първи път в решение на Софийския градски съвет от февруари 1887 г. Тя е проектирана по градоустройствения план на Батенберг – първият за новоизбраната столица след Освобождението. Построена е почти по трасето на разрушената някога чаршия – търговската улица на османска София и повтаря функцията си на главна търговска улица. Първоначално сградите са били предимно двуетажни, в стил сецесион, а след войните, през 30-те години на миналия век, на улицата са построени и шест- и седеметажни сгради.
Сградите на ул. Търговска се отличаваха с богата и представителна архитектура. Там се намираха известни магазини и офиси. Макар и кратка, улицата беше много оживена, изпълнена както с изискани митрополити, така и с многобройни търговци и селяни, които се стичаха на площада. По него преминаха файтони с гости на столицата, пристигащи от Централна гара София, както и един от първите софийски трамваи.
От двореца и градината на двореца се виждаше началото на улицата и необикновената сграда на застрахователно дружество “Балкан”, построена по проект на архитекта Фридрих Грюнангер. След две по-ниски красиви сгради, срещу Буюк джамия, следваме хотел Юнион палас, също дело на известния архитект Никола Юруков. Зад фонтана и площада част от улица „Търговска” излиза на днешния булевард „Дондуков”. В тази част имаше магазини за шапки, платове, бижута, оръжия и други, антики, фризьорски салон.
След кръстовището с булевард “Дондуков” има много забележителни сгради, сред които известният грандхотел “Панах” на виенеца Йохан Панах, построен в края на 19 век, по-късната сграда на застрахователното дружество “Български Феникс” и др.
На ул. „Търговска” имаше още „Руската парна чайна” и известните сладкарници „Роза” и „Охрид”. Улицата е разрушена от бомбардировките, а в началото на 50-те години на миналия век с изграждането на сегашния монументален социалистически център.
Проектът „Да растем, но не остаряваме: семантични и 3D технологии за историята на улиците и сградите в София“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН през 2024 г. Водеща организация по проекта е Институтът по балканистика съвместно с Центъра по тракология на Българската академия на науките (ИБЦТ-БАН), а партньорска организация е Институтът по информационни и комуникационни технологии на Българската академия на науките. (ИИКТ-БАН), като в проекта участват експерти от Регионалния исторически музей в София (РИМ-София) и Университета по строителство, архитектура и геодезия (УАСГ). В проекта са ангажирани различни специалисти, сред които и главният архитект на район “Оборище” Владимир Колев, чието участие е свързано с определяне на украсата и украсата на сградите.
