26.11.2025 г
72
По отношение на основни проблеми като паркиране, трафик и замърсяване на въздуха, NASP заявява, че днес спецификата на материалите е различна, процесите са много по-бързи, машините са по-ефективни и комуникацията е оптимизирана
Строителният сектор е водещият двигател на икономическия растеж у нас, с най-голям принос към БВП в сравнение с други сектори. През 2024 г. отрасълът създава 11% от икономическия обем с 9,6% дял на търговия и транспорт и 6% на финансови и застрахователни дейности. Това сочат данни от представения сборен анализ на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) за приноса на строителството за икономиката и публичните финанси в България. Секторът също има значително положително въздействие върху заетостта, доходите и градската инфраструктура.
По данни на Евростат общият ръст на БВП през 2023-2024 г. ще възлезе на 3,4%. В отделните икономически сектори динамиката варира от двуцифрен ръст до спад, като отчетените стойности варират от -7,2% до +11%, а строителството е секторът с най-голям дял в растежа на БВП.
„Строителството е един от ключовите двигатели на икономиката, защото съчетава инвестициите, банковия сектор, материалното производство и градската среда. И днес ние изпреварваме други основни икономически сектори“, подчерта Георги Шопов, президент на НАСП и управляващ собственик на TOBO GROUP. “Зад планирането и реализацията на всеки проект стои верига от фирми и хора, пряко ангажирани в процеса. Когато има много строителна дейност в даден район, не става дума само за сгради, а за нови работни места, инфраструктура, нови услуги, развитие на градската среда. Това дава тласък на производството на строителни материали, транспорта и логистиката, проектирането и инженеринга, финансовите услуги, търговията, мебелната индустрия и други сектори. Докато има активно и силно строителство, страната ще се радва на по-силна икономика.”
В строителството работят 156 382 души, което представлява 7% от работната сила в страната, секторът се характеризира с устойчиво развитие. Заплатите отбелязват значителен ръст от 17,8% на човекочас, на фона на ръст от 12% на средната брутна работна заплата в страната през първата половина на 2025 г.
“Строителството генерира значителен дял от заплатите в икономиката и е един от основните работодатели в страната. Данните показват увеличение на заетостта с 5,1% спрямо 2023 г. Безработицата в строителния сектор намалява с 34,3% през първата половина на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г.” – отбелязва Емилия Валентинова Цоконова-Чолакова, управляващ партньор на Match More. „Секторът има социален ефект под формата на демаргинализация на определени социални групи. Дава възможност на хора с по-ниско образование и по-нисък социален статус да навлязат на пазара на труда, като по този начин осигурява стабилност на много домакинства. В същото време строителството създава възможности за заетост на хората, живеещи в по-малките населени места в близост до големи икономически центрове.“
Освен ключов работодател за икономиката, компаниите в този бранш са и големи данъкоплатци. „За една година строителните предприемачи са платили данъци за 7,5 млрд. лв. В публичните дебати за строителството често се говори само за кранове и строителни площадки, но рядко се взема предвид приносът към публичните финанси“, коментира Асен Чавдаров, управител на КОНТРАКТ СИТИ. “Още 2,3 млрд. лв. са изплатени под формата на заплати и 1 млрд. лв. под формата на осигуровки, което показва ролята на индустрията като основен стълб на фискалната стабилност. Строителните компании са един от ключовите източници на държавни приходи, а не бенефициент на публични средства.”
Според него тези цифри трябва да бъдат отправна точка при обсъждането на нормативната уредба, градоустройството и инвестиционната среда: „Секторът, който е значим данъкоплатец, заслужава предвидима нормативна уредба и партньорски подход на институциите, а не да се възприема само през негативни стереотипи“.
Данните на NASP показват, че близо 2 милиона квадратни метра нови апартаменти са построени в страната за една година – това е скала, показваща продължаващото търсене на нови, модерни къщи и реалното търсене на модерно жилищно строителство в големите градове и развиващите се райони.
„Новите къщи са отговор на реалната нужда от подобряване на качеството на живот на хората. А това означава, че те очакват изграждането на прилежаща инфраструктура – улици, тротоари, паркоместа, зелени площи“, подчерта Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD. “Според изчисления на НАСП строителните предприемачи в София са инвестирали 115 млн. лв. в инфраструктура. Това означава разход от 30 до 50 евро на квадратен метър жилищна площ в жилищни сгради. При бутиковите сгради и къщи цената на квадратен метър достига до 100 евро. На практика купувачите плащат за изграждане на улици и присъединителна инфраструктура, въпреки че това е задължение на община и комунални дружества“.
По думите му строителни предприемачи вече са поели грижата за вътрешнокварталните улици. Ярък пример е улица „Божана Петрова“, където частни инвестиции осигуриха лесен достъп и движение на жителите в района. Строителните дейности могат да вървят ръка за ръка с качественото развитие на градската среда.
Проучване на социологическа агенция “Тренд” по поръчка на НАСП сред 357 души в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора показва кои според гражданите са основните проблеми на градската инфраструктура. Паркирането беше посочено като основен проблем, следван от трафика и мобилността, както и замърсяването на въздуха. На четвърто място респондентите посочват активна строителна дейност.
„Разбираме, че строителните дейности създават временен дискомфорт за обитателите – шум, движение на оборудване, ограничен достъп. Опитваме се да наложим по-високи стандарти и модерни методи на строителство, благодарение на които не само отговаряме по-бързо на очакванията на нашите клиенти, но и намаляваме неудобството за живеещите в близост. Днешното строителство вече не е същото като преди няколко десетки години – спецификата на материалите е различна, процесите са много по-бързи, машините са по-ефективни, а комуникацията е оптимизирана – без загуба на качество.
Международни данни показват, че тези процеси намаляват времето за строителство с 30 до 50%. На практика това означава половината период. Важно е, че след приключване на инвестицията бъдещите обитатели ще имат не само модерна сграда, но и по-приятна среда и по-добра социална инфраструктура за целия район“, коментира д-р Щелян Калчев, инвеститор и консултант по недвижими имоти, съосновател на Imvestia.
Пълният видеозапис от пресконференцията можете да видите тук.
