06 / 11 / 2026
37
Вчера по време на официалното откриване бяха представени новоизградена наколна дървена пътека, откривателски маршрут и интерактивна инсталация
WWF България и Сдружение за дива природа “Балкани”, в партньорство с Община Драгоман, откриха обновената посетителска инфраструктура на Драгоманското блато. През 2020 година пожар унищожи мостчетата, изградени от Сдружението. Сега, благодарение на подкрепата на стотици дарители, доброволци, бизнес партньори и международния проект WaterLANDS, инфраструктурата е възстановена.
В момента в блатото няма вода (с изключение на изкуствено прокопаните дренажни канали) и за съжаление нямаше как да се наблюдава пълното му многообразие, но въпреки това мястото е магическо. С метална основа за защита от евентуален пожар и дъски от чам (каквато е била възможността) е обновена наколната дървена пътека, която е дълга около 300 метра.
Информационните табели по новия Откривателски маршрут „Живото блато” включват образователни и интерактивни елементи, които водят към дигитално съдържание, достъпно на dragoman.balkani.org. Дизайнът на преживяването по маршрута е създаден от агенция „Постстудио“ съвместно с екипите на двете организации.
В района са установени над 230 вида птици, около 125 от тях гнездят тук. Сред тях са и чаплите. През лятото те стоят неподвижно в плитчините и дебнат риба и жаби.
Мястото е дом на много растителни видове, като някои от тях се срещат само тук. Бялата върба е част от зеления буфер на блатото.
Драгоманското блато лежи на безотточна котловина, намираща се на около километър североизточно от Драгоман и на 40 км от София. Подобно на повечето влажни зони в България блатото е било унищожено през 50-те години на XX век, за да се използва земята за земеделски нужди. След 1990 година отводнителните мероприятия спират и блатото постепенно се възстановява до предишния си облик. До 2005 година то достига естествените си размери от около 400 хектара.
Драгоманското блато е заобиколено от варовикови възвишения, в южното подножие на карстовата планина Чепън. Блатото е най-голямата естествена карстова влажна зона в България (воден обект във варовиков терен, което се пълни от подземни извори и е пряко свързано с мрежа от пещери и кухини).
В Драгоманското блато живеят или се появяват влечуги, земноводни, бозайници, както и разнообразни безгръбначни животни като насекоми и охлюви. Фотокапаните засичат чакал, лисица, пор, белка, невестулка, дива котка, сънливци, диви свине и видри – един от най-редките бозайници, които обитават блатото.
„Обновената дървена пътека и откривателският маршрут “Живото блато” приканват посетителите да слушат и наблюдават внимателно, за да открият и оценят сами богатството на Драгоманското блато. Целта ни е повече хора да разберат, че влажните зони пречистват водата, намаляват риска от наводнения, съхраняват биоразнообразието и предоставят ценни места за отдих и образование и затова е важно да ги опазваме и възстановяваме”, посочва Иван Христов от WWF България.
През пролетта между миналогодишните изсъхнали стъбла на тръстиката, папура, острицата и камъша пробиват нови растения.
На няколко метра във водата живее мехурчестата алдрованда (Aldrovanda vesiculosa) – хищно растение без корени, което изчезва с пресушаването на блатото и е възстановено през 2008 г. от Сдружение за дива природа „Балкани”.
На блатото могат да се видят бялата водна роза, блатната перуника, шахматовидната ведрица и ниската теменуга.
Пресушаването на блатото започва още в началото на миналия век, а от 50-те години бригадири изкопават в него 11 канала, дълбоки между 3 и 5 метра. Днес наносите са ги направили по-плитки.
В тръстиките и папура живеят много пойни птици. Сред тях най-многобройни са петте вида шаварчета, които редовно гнездят в блатото. Те са малки птички с невзрачно оперение, но са много гласовити.
Предстои дървената пътека да се довърши в един от участъците, за да бъде достъпен целият маршрут. В момента се чакат съгласувателни процедури. Старата кула за наблюдение е премахната, защото вече не е била безопасна.
Голямото водно огледало в центъра на блатото (когато е пълноводно) е трудно достъпно. Хората не трябва да ходят там, за да не безпокоят гнездящите птици. Това е и една от причините по маршрута да не се поставят пейки.
Засега няма претенции към земята, но тя има десетки собственици, а статутът ѝ е земеделски, въпреки че мястото е защитено от международната Рамсарска конвенция и е зона по “Натура 2000”.
Най-много птици се срещат по време на прелет и най-вече през пролетната миграция. Привлечени от водата тук спират за почивка и хранене десетки бели и черни щъркели, чапли, ибиси, патици, потапници, лиски, дъждосвирци, шаварчета и много други. Част от тях остават през лятото, за да построят гнезда и да отгледат своите малки.
Влажните зони имат много голямо значение за земноводните, тъй като за развитието на техните яйца и ларви водната среда е задължителна. От размножаващите се в Драгоманското блато жаби особен интерес представлява обикновената чесновница.
Тук гнезди и най-малката чапла в България – малкият воден бик. Той се крие толкова добре в блатото, че почти не се вижда. Тръстиковият блатар от своя страна кръжи ниско над водата, летейки по края на тръстиковите масиви, но и в откритите ливади в близост.
От влечугите чести видове в блатото са жълтоухата водна змия и обикновената блатна костенурка.
През лятото водната леща покрива повърхността като гъст зелен килим, но под нея водата е бистра и пълна с живот. В нея живее рибата виюн, която може да диша атмосферен въздух и издържа засушавания.
През пролетта във водата се появяват попови лъжички, през лятото водните кончета снасят яйцата си по растенията. През есента по повърхността плуват пера, оставени от прелитащите птици, а листата и стъблата падат във водата и бавно се разграждат, подхранвайки новия живот.
Нов момент в гржата за блатото е възможността посетителите да подпомогнат изследователската работа на природозащитните организации, като отчитат нивото на водата или споделят своите наблюдения върху местното биоразнообразие.
През 2023 година, след 66-годишно отсъствие, тук отново започва да гнезди и сивият жерав. Той остава дори да зимува поради по-високите температури през последните години.
Отблизо водната леща вече не е килим, а безброй малки плаващи листенца, между които се движат мушици, ларви на комари и водни кончета, водни бълхи, блатни охлюви и жаби.
През зимата водата замръзва и остават само онези птици, които живеят тук целогодишно – като мустакатият синигер. През пролетта птиците се завръщат и вият гнезда в тръстиките. Тогава се очаква Драгоманското блато да се напълни с вода и още живот.
Заради дъждовното време по време на събитието интерактивната аудиовизуална инсталация „Блатоскоп” беше показана в Центъра за опазване на влажните зони в покрайнините на Драгоман.
Гледайки през Блатоскопа като през далекоглед, виждате снимки и видеа от Драгоманското блато от четири различни места, част от тях иначе недостъпни. Движейки Блатоскопа, сменяте и гледните точки – от птичи поглед до погледа на насекомите. Инсталацията, която свързва изкуство и природа, е създадена в рамките на научно-творческа резиденция по проекта WaterLANDS с екип Мария Налбантова, Антони и Георги Райжекови.
“Възстановяването на образователните дейности на открито и ученическите посещения е друга цел, която си поставяме. Близостта на Драгоманското блато до София предоставя отлични възможности за екологично образование, зелени училища и природосъобразен туризъм през всички сезони. А аудиовизуалната инсталация “Блатоскоп” позволява на Драгоманското блато да посещава класни стаи, фестивали и събития, като разширява възможностите за информационни дейности”, казва Петко Цветков от Сдружение за дива природа “Балкани”.
Източник на снимките: Citybuild.bg
Двете организации канят малки и големи да заповядат още тази събота (7 ноември) между 11:00 и 16:00 ч. на Драгоманското блато, за да се разходят по дървените пътеки, да разгледат информационните табели и да се запознаят с „Блатоскопа“. Както и досега, достъпът до съоръжението остава безплатен. Организациите обаче молят на мястото да не се пали огън, да не се пуши, да се пази тишина и да не се извърлят отпадъци.
Ема Димитрова
