Според доклада на Colliers през първата половина на 2024 г. обемът на инвестиционните транзакции възлиза на почти 92,6 млн. евро. Над 77% са резултат от една транзакция, включваща портфолио от индустриални и логистични имоти и парцели за строителство. Сделките с активи, генериращи доход, са над 81%. Останалите са спекулативни сделки с имоти. Разпределението на инвестициите по сектори е както следва: 74% са индустриални и логистични площи, следват хотели (15%), офиси (8%) и строителни площи (3%).
Нормите на възвръщаемост на първокласните имоти запазват стойностите от предходната година, а именно – 7,75% за офис и търговски площи и 7,50% за индустриални и логистични имоти.
През последните години местните инвеститори остават постоянно активни на българския пазар. От 2020 г. делът на българските купувачи непрекъснато се увеличава. Тази тенденция обаче не продължи през първата половина на годината, тъй като международният капитал представляваше 77% от обема, според доклада на Colliers.
Централна и Източна Европа следва тенденцията, започнала в Западна Европа, която е спад в обемите на инвестициите в резултат на повишаване на лихвените проценти. Купувачите продължават да очакват ниски цени на активите, докато продавачите все още нямат стимул да продават. България не прави изключение, като през 2023 г. обемите са с близо 25% по-ниски спрямо предходната година. За сравнение, в ЦИЕ този спад е над 50%. През текущата 2024 г. се очакват повече инвестиции, отколкото през 2023 г., което все още ще бъде далеч от традиционните стойности, характерни за периода преди повишаването на лихвите.
На по-атрактивни пазари като Полша, Чехия и Унгария се очаква да започне сближаване на цените (заедно с намаляване на основния лихвен процент на ЕЦБ) и обемът на инвестициите ще се възстанови първо там.
В България все още няма корекция на цените. В същото време в предходни периоди страната ни поддържаше добро ниво на активност, главно поради ниската задлъжнялост на икономиката, както и консервативния подход към инвестирането.
Приемането на еврото като официална валута на страната беше отложено поради непостигане на референтната стойност на инфлацията, а липсата на постоянно правителство може да забави това още повече. Очаква се обаче този процес да може да започне през 2025 г., тъй като е необходимо условие за увеличаване на интереса на международните инвеститори към България.
Търговските банки продължават да бъдат много активни на кредитния пазар. Повишаването на лихвите в Европа не оказа голямо влияние на местно ниво. През 2024 г. банките в Европа за първи път ще трябва да отчетат процента на финансираните „зелени“ проекти. В тази връзка се очаква ESG да става все по-важен критерий при вземане на решения за отпускане на кредит, както и да бъде в центъра на вниманието на по-широка общност от пазарни участници – предприемачи, собственици, инвеститори, наематели. Разходите за подобряване и модернизиране на вече остарели сгради ще бъдат значителни, но по-ниски от варианта да бъдат оставени в сегашното им състояние.
