Арт комплекс в Нанчанг, Китай
Проектът се намира в град Нанчанг в Китай и представлява многофункционален арт център. Това е от голямо значение за града и в момента се уточняват последните детайли по изпълнението му. Предвижда се да отвори врати в края на тази година. Проектът има смесени предназначения: художествена галерия, арт търговски център, пространство за творческо студио, социално клубно пространство, хотел, магазини, библиотека, конферентна зала и други. Посетителите могат да усетят артистичната концепция в цялото пространство – фасадите наподобяват произведение на изкуството, като се акцентира основно върху главната фасада. Там проектирахме китайското щастливо число 8 в огромни размери, което беше голямо предизвикателство за нашия екип.
Връзката между двете фасади е яркочервена повърхност, която символизира боята, с която художниците рисуват своите картини. За целта проектирахме сложна триизмерна метална конструкция, която строителите изпълниха безупречно. Когато слънцето залезе точно над тази червена точка, посетителите ще могат да видят добавена реалност, показана с помощта на интерактивни технологии.
Този проект е резултат от дълъг път и много усилия. Заедно с Art Complex в Dongguan, те са от типа проекти, които дори в Китай изискват по-дълъг период на строителство и много сложни технически решения, за да станат реалност. Спецификата на иновативните проекти в голям мащаб и с големи бюджети е, че ако се изпълняват в дългосрочен план, рискът от неизпълнение поради потенциално форсмажорни обстоятелства е висок. Има много примери за големи и високобюджетни проекти, които се спъват по пътя ни, като Олимпийския стадион в Токио, проектиран от Заха Хадид или Операта в Сидни, която преди да се превърне в забележителност на града, изпита грандиозни проблеми по време на строителството. За щастие арт комплексът Нанчанг е към успешен край въпреки ерата на Covid.
– Какви са характеристиките на вашата работа като архитект в Китай? Как се оценява вашето образование и опит от България?
– В Китай има някои елементи в работния процес на архитекта, които са коренно различни от България и Европа, но други напълно се припокриват. Например в Китай земята е държавна и преди да започне строителството, инвеститорът, който иска парцел, трябва да докаже, че ще изпълни добър проект. Едва когато защити идеята си, ще може да получи лиценз за избрания от него имот. За целта инвеститорът иска от архитекта да изготви идеен проект, който се защитава на презентация в комуната – пред партиен секретар, кмет, главен архитект и общински съветници. По същество това е дълго и подробно представяне на концептуален проект, който правя с моя екип, като държавните органи правят възможни препоръки. В крайна сметка концесията се дава за N години.
Понякога представянето продължава цял ден, като винаги преди него има VIP прием от държавните органи с автомобилен ескорт и обиколка на най-важните паметници на даден град. След презентацията следва официална вечеря с всички официални лица, по време на която част от задачата на архитекта е да хапне и изпие, да го наречем, „екзотични“ храни и напитки, като по този начин се задълбочи в местната специфика. Едва след тези етапи можем да започнем проектиране във фаза разрешение за строеж.
За предварително съгласуване на бъдещ проект е необходим архитект. Така представих всичките си проекти и мога да ви разкажа за един интересен случай, който показва още една особеност в този процес. След представянето на идейния проект на арт комплекса Нанчанг, той беше единодушно и безрезервно приет от общината. Лицензът беше издаден и тогава кметът ме попита дали ако нашият парцел, който имаше формата на трапец, стане правоъгълен, това няма да помогне за по-добро организиране на околното пространство. Отговорих утвърдително. Тогава кметът се обади в отдела по устройство на територията, откъдето изпратиха човек с кадастрална таблица и ми казаха: „Начертай каквото искаш“. Мислейки, че е шега, изправих наклонената регулационна линия на една улица в правоъгълник. За моя голяма изненада 15 минути по-късно въпросният чертеж беше подпечатан и подписан от кмета и главния архитект. На практика изпълнихме плана за регулация на ПУП за 15 минути. Процедура, която в България отнема от шест месеца до година. Вярвайки ми, смениха улицата, инфраструктурата, тротоарите, за да подобрят един важен за общината проект.
Друг подобен инцидент се случи по време на представянето на Dongguan Art Group. Комуната толкова хареса проекта, че предвид допустимата височина на корниза от 30 метра, той беше повдигнат с 20 метра по време на представянето, т.е. общо с 50 метра.
Тези примери илюстрират каква изключително важна роля играе архитектът в процеса от самото начало, за да могат да се реализират инвестиционните планове.
Друга важна характеристика е липсата на т.нар техническа фаза на проекта. Той включва споменатата по-горе идейна фаза, последвана от детайлен проект до последния винт, както и всеки материал, цвят и мостра, подлежащи на одобрение от архитекта. Процесът е изключително професионален и включва управление на проекти, подобно на САЩ и Западна Европа. Това не е изненадващо, тъй като Китай е втората икономическа сила в света, а стандартите му за проектиране са смесица от американски и европейски стандарти, примесени с местни особености.
Китайците не са импровизатори и хора с въображение по природа, така че трябва да видят нещата в детайли, които след това лесно да пресъздадат по време на строителството. Всички мои завършени проекти са по-добри в завършената си форма от техните визуализации поради мащаба. Няма импровизация по време на строителството, както често се случва в България, последвана от хиляди корекции по време на строителството, съгласно прословутия чл.154.
Всичко се обмисля и след това се изпълнява. Разбира се, има и ситуации, които не са много приятни за архитекта – напр. 18-часовият работен ден е нещо обичайно, всичко се случва на бързи обороти и мащабът на проектите е огромен. Това е като да караш кола и изведнъж се озоваваш в кокпита на болид от Формула 1, всичко се случва с висока скорост, използвайки най-високата технология, но ти трябват и умения, за да успееш да завършиш състезанието.
За начало е достатъчно обучение и опит в България, но след това трябва да подобрите уменията и знанията си, особено що се отнася до детайлите на работата, изграждането на конструкции, работата с бюджети и като цяло в практическата част на знанията и уменията .
В България образованието не е достатъчно практически ориентирано. Като студенти учехме Наредба 5 и ЗУТ, за които никой не ни въвеждаше пламенно и не ни обясняваше, че са необходими на практика, обиколихме няколко строителни обекта и до голяма степен всичко свърши.
Младите архитекти трябва да разберат, че проектирането е процес, насочен към изграждане на физически сгради, които функционират ефективно във времето, като машини, и целта му е да подобри стандарта на хората. Архитектът не е художник, който рисува картини, за да украси работния плот на компютъра. Но можете да научите всичко в движение, ако желаете.
От гледна точка на архитектурните стандарти по отношение на дизайна – нямах никакъв проблем с опита си в България. Архитектурата е международен език и ако обичате професията си, бързо научавате подробностите за процесите, протичащи в различните страни, особено когато има насърчаване и среда, в която можете да оставите значителна следа.
Друга интересна особеност са големите разлики между строителните стандарти в северен и южен Китай поради коренно различния климат. Противопожарните норми също са много по-строги от тези в България поради натоварения трафик на хора в страната. Това са все неща, които научих рутинно, докато пътувах в Китай благодарение на опита си в България.
